наемодател

Речник на българския език

наемода̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • наемодатил
  • наемудател
  • наемудатил
  • наимодател
  • наимодатил
  • наимудател
  • наимудатил
  • нъемодател
  • нъемодатил
  • нъемудател
  • нъемудатил
  • нъимодател
  • нъимодатил
  • нъимудател
  • нъимудатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-е-мо-да-тел
непълен член на-е-мо-да-те-ля
пълен член на-е-мо-да-те-лят
мн.ч. на-е-мо-да-те-ли
членувано на-е-мо-да-те-ли-те
бройна форма на-е-мо-да-те-ли
звателна форма на-е-мо-да-те-лю