уста̀т
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
уста̀та, уста̀то, мн. уста̀ти, прил. Разг.
1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен.
2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат.
1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен.
2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- остат
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-тат | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-та-тия | ||
| пълен член | ус-та-ти-ят | ||
| ж. р. | ус-та-та | ||
| членувано | ус-та-та-та | ||
| ср. р. | ус-та-то | ||
| членувано | ус-та-то-то | ||
| мн. ч. | ус-та-ти | ||
| членувано | ус-та-ти-те | ||