умиротворявам

Речник на българския език

умиротворя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

умиротворя̀ваш, несв. и умиротворя̀, св. Въвеждам мир, ред, спокойствие. Умиротворявам въстаналите райони.
същ. умиротворя̀ване, ср.

Грешни изписвания (31)

  • омеротворявам
  • омеротворявъм
  • омеротвурявам
  • омеротвурявъм
  • омерутворявам
  • омерутворявъм
  • омерутвурявам
  • омерутвурявъм
  • омиротворявам
  • омиротворявъм
  • омиротвурявам
  • омиротвурявъм
  • омирутворявам
  • омирутворявъм
  • омирутвурявам
  • омирутвурявъм
  • умеротворявам
  • умеротворявъм
  • умеротвурявам
  • умеротвурявъм
  • умерутворявам
  • умерутворявъм
  • умерутвурявам
  • умерутвурявъм
  • умиротворявъм
  • умиротвурявам
  • умиротвурявъм
  • умирутворявам
  • умирутворявъм
  • умирутвурявам
  • умирутвурявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уми-рот-во-ря-вам уми-рот-во-ря-ва-ме
2 лице уми-рот-во-ря-ваш уми-рот-во-ря-ва-те
3 лице уми-рот-во-ря-ва уми-рот-во-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уми-рот-во-ря-вах уми-рот-во-ря-вах-ме
2 лице уми-рот-во-ря-ва уми-рот-во-ря-вах-те
3 лице уми-рот-во-ря-ва уми-рот-во-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уми-рот-во-ря-вах уми-рот-во-ря-вах-ме
2 лице уми-рот-во-ря-ва-ше уми-рот-во-ря-вах-те
3 лице уми-рот-во-ря-ва-ше уми-рот-во-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умиротворявал съм умиротворявала съм умиротворявало съм умиротворявали сме
2 лице умиротворявал си умиротворявала си умиротворявало си умиротворявали сте
3 лице умиротворявал е умиротворявала е умиротворявало е умиротворявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умиротворявал бях умиротворявала бях умиротворявало бяхме умиротворявали
2 лице беше умиротворявал беше умиротворявала беше умиротворявало бяхте умиротворявали
3 лице беше умиротворявал беше умиротворявала беше умиротворявало бяха умиротворявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умиротворявам ще умиротворяваме
2 лице ще умиротворяваш ще умиротворявате
3 лице ще умиротворява ще умиротворяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умиротворявал ще съм умиротворявала ще съм умиротворявало ще сме умиротворявали
2 лице ще си умиротворявал ще си умиротворявала ще си умиротворявало ще сте умиротворявали
3 лице ще е умиротворявал ще е умиротворявала ще е умиротворявало ще са умиротворявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умиротворявам щяхме да умиротворяваме
2 лице щеше да умиротворяваш щяхте да умиротворявате
3 лице щеше да умиротворява щяха да умиротворяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умиротворявал щях да съм умиротворявала щях да съм умиротворявало щяхме да сме умиротворявали
2 лице щеше да си умиротворявал щеше да си умиротворявала щеше да си умиротворявало щяхте да сте умиротворявали
3 лице щеше да е умиротворявал щеше да е умиротворявала щеше да е умиротворявало щяха да са умиротворявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умиротворявал съм умиротворявала съм умиротворявало съм умиротворявали сме
2 лице умиротворявал си умиротворявала си умиротворявало си умиротворявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умиротворявал съм умиротворявала съм умиротворявало съм умиротворявали сме
2 лице умиротворявал си умиротворявала си умиротворявало си умиротворявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умиротворявал била съм умиротворявала било съм умиротворявало били сме умиротворявали
2 лице бил си умиротворявал била си умиротворявала било си умиротворявало били сте умиротворявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умиротворявам щяла съм да умиротворявам щяло съм да умиротворявам щели сме да умиротворяваме
2 лице щял си да умиротворяваш щяла си да умиротворяваш щяло си да умиротворяваш щели сте да умиротворявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умиротворявал щяла съм да съм умиротворявала щяло съм да съм умиротворявало щели сме да сме умиротворявали
2 лице щял си да си умиротворявал щяла си да си умиротворявала щяло си да си умиротворявало щели сте да сте умиротворявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умиротворявал бих умиротворявала бих умиротворявало бихме умиротворявали
2 лице би умиротворявал би умиротворявала би умиротворявало бихте умиротворявали
3 лице би умиротворявал би умиротворявала би умиротворявало биха умиротворявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уми-рот-во-ря-вай уми-рот-во-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-ря-ван
непълен член уми-рот-во-ря-ва-ния
пълен член уми-рот-во-ря-ва-ни-ят
женски род уми-рот-во-ря-ва-на
членувано уми-рот-во-ря-ва-на-та
среден род уми-рот-во-ря-ва-но
членувано уми-рот-во-ря-ва-но-то
множествено число уми-рот-во-ря-ва-ни
членувано уми-рот-во-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-ря-вал
непълен член уми-рот-во-ря-ва-лия
пълен член уми-рот-во-ря-ва-ли-ят
женски род уми-рот-во-ря-ва-ла
членувано уми-рот-во-ря-ва-ла-та
среден род уми-рот-во-ря-ва-ло
членувано уми-рот-во-ря-ва-ло-то
множествено число уми-рот-во-ря-ва-ли
членувано уми-рот-во-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-ря-вал
женски род уми-рот-во-ря-ва-ла
среден род уми-рот-во-ря-ва-ло
множествено число уми-рот-во-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-ря-ващ
непълен член уми-рот-во-ря-ва-щия
пълен член уми-рот-во-ря-ва-щи-ят
женски род уми-рот-во-ря-ва-ща
членувано уми-рот-во-ря-ва-ща-та
среден род уми-рот-во-ря-ва-що
членувано уми-рот-во-ря-ва-що-то
множествено число уми-рот-во-ря-ва-щи
членувано уми-рот-во-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уми-рот-во-ря-вай-ки