умиротворя

Речник на българския език

умиротворя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

умиротворѝш, мин. св. умиротворѝх, мин. прич. умиротворѝл, св.вж. умиротворявам.

Грешни изписвания (32)

  • омеротворйа
  • омеротворйъ
  • омеротвурйа
  • омеротвурйъ
  • омерутворйа
  • омерутворйъ
  • омерутвурйа
  • омерутвурйъ
  • омиротворйа
  • омиротворйъ
  • омиротвурйа
  • омиротвурйъ
  • омирутворйа
  • омирутворйъ
  • омирутвурйа
  • омирутвурйъ
  • умеротворйа
  • умеротворйъ
  • умеротвурйа
  • умеротвурйъ
  • умерутворйа
  • умерутворйъ
  • умерутвурйа
  • умерутвурйъ
  • умиротворйа
  • умиротворйъ
  • умиротвурйа
  • умиротвурйъ
  • умирутворйа
  • умирутворйъ
  • умирутвурйа
  • умирутвурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уми-рот-во-ря уми-рот-во-рим
2 лице уми-рот-во-риш уми-рот-во-ри-те
3 лице уми-рот-во-ри уми-рот-во-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уми-рот-во-рих уми-рот-во-рих-ме
2 лице уми-рот-во-ри уми-рот-во-рих-те
3 лице уми-рот-во-ри уми-рот-во-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уми-рот-во-рях уми-рот-во-рях-ме
2 лице уми-рот-во-ре-ше уми-рот-во-рях-те
3 лице уми-рот-во-ре-ше уми-рот-во-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умиротворил съм умиротворила съм умиротворило съм умиротворили сме
2 лице умиротворил си умиротворила си умиротворило си умиротворили сте
3 лице умиротворил е умиротворила е умиротворило е умиротворили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умиротворил бях умиротворила бях умиротворило бяхме умиротворили
2 лице беше умиротворил беше умиротворила беше умиротворило бяхте умиротворили
3 лице беше умиротворил беше умиротворила беше умиротворило бяха умиротворили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умиротворя ще умиротворим
2 лице ще умиротвориш ще умиротворите
3 лице ще умиротвори ще умиротворят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умиротворил ще съм умиротворила ще съм умиротворило ще сме умиротворили
2 лице ще си умиротворил ще си умиротворила ще си умиротворило ще сте умиротворили
3 лице ще е умиротворил ще е умиротворила ще е умиротворило ще са умиротворили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умиротворя щяхме да умиротворим
2 лице щеше да умиротвориш щяхте да умиротворите
3 лице щеше да умиротвори щяха да умиротворят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умиротворил щях да съм умиротворила щях да съм умиротворило щяхме да сме умиротворили
2 лице щеше да си умиротворил щеше да си умиротворила щеше да си умиротворило щяхте да сте умиротворили
3 лице щеше да е умиротворил щеше да е умиротворила щеше да е умиротворило щяха да са умиротворили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умиротворял съм умиротворяла съм умиротворяло съм умиротворели сме
2 лице умиротворял си умиротворяла си умиротворяло си умиротворели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умиротворил съм умиротворила съм умиротворило съм умиротворили сме
2 лице умиротворил си умиротворила си умиротворило си умиротворили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умиротворил била съм умиротворила било съм умиротворило били сме умиротворили
2 лице бил си умиротворил била си умиротворила било си умиротворило били сте умиротворили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умиротворя щяла съм да умиротворя щяло съм да умиротворя щели сме да умиротворим
2 лице щял си да умиротвориш щяла си да умиротвориш щяло си да умиротвориш щели сте да умиротворите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умиротворил щяла съм да съм умиротворила щяло съм да съм умиротворило щели сме да сме умиротворили
2 лице щял си да си умиротворил щяла си да си умиротворила щяло си да си умиротворило щели сте да сте умиротворили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умиротворил бих умиротворила бих умиротворило бихме умиротворили
2 лице би умиротворил би умиротворила би умиротворило бихте умиротворили
3 лице би умиротворил би умиротворила би умиротворило биха умиротворили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уми-рот-во-ри уми-рот-во-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-рен
непълен член уми-рот-во-ре-ния
пълен член уми-рот-во-ре-ни-ят
женски род уми-рот-во-ре-на
членувано уми-рот-во-ре-на-та
среден род уми-рот-во-ре-но
членувано уми-рот-во-ре-но-то
множествено число уми-рот-во-ре-ни
членувано уми-рот-во-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-рил
непълен член уми-рот-во-ри-лия
пълен член уми-рот-во-ри-ли-ят
женски род уми-рот-во-ри-ла
членувано уми-рот-во-ри-ла-та
среден род уми-рот-во-ри-ло
членувано уми-рот-во-ри-ло-то
множествено число уми-рот-во-ри-ли
членувано уми-рот-во-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рот-во-рял
женски род уми-рот-во-ря-ла
среден род уми-рот-во-ря-ло
множествено число уми-рот-во-ре-ли