умиля

Речник на българския език

умиля̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

умилѝш, мин. св. умилѝх, мин. прич. умилѝл, св.вж. умилявам.

Грешни изписвания (8)

  • омелйа
  • омелйъ
  • омилйа
  • омилйъ
  • умелйа
  • умелйъ
  • умилйа
  • умилйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уми-ля уми-лим
2 лице уми-лиш уми-ли-те
3 лице уми-ли уми-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уми-лих уми-лих-ме
2 лице уми-ли уми-лих-те
3 лице уми-ли уми-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уми-лях уми-лях-ме
2 лице уми-ле-ше уми-лях-те
3 лице уми-ле-ше уми-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилил съм умилила съм умилило съм умилили сме
2 лице умилил си умилила си умилило си умилили сте
3 лице умилил е умилила е умилило е умилили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умилил бях умилила бях умилило бяхме умилили
2 лице беше умилил беше умилила беше умилило бяхте умилили
3 лице беше умилил беше умилила беше умилило бяха умилили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умиля ще умилим
2 лице ще умилиш ще умилите
3 лице ще умили ще умилят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умилил ще съм умилила ще съм умилило ще сме умилили
2 лице ще си умилил ще си умилила ще си умилило ще сте умилили
3 лице ще е умилил ще е умилила ще е умилило ще са умилили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умиля щяхме да умилим
2 лице щеше да умилиш щяхте да умилите
3 лице щеше да умили щяха да умилят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умилил щях да съм умилила щях да съм умилило щяхме да сме умилили
2 лице щеше да си умилил щеше да си умилила щеше да си умилило щяхте да сте умилили
3 лице щеше да е умилил щеше да е умилила щеше да е умилило щяха да са умилили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилял съм умиляла съм умиляло съм умилели сме
2 лице умилял си умиляла си умиляло си умилели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилил съм умилила съм умилило съм умилили сме
2 лице умилил си умилила си умилило си умилили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умилил била съм умилила било съм умилило били сме умилили
2 лице бил си умилил била си умилила било си умилило били сте умилили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умиля щяла съм да умиля щяло съм да умиля щели сме да умилим
2 лице щял си да умилиш щяла си да умилиш щяло си да умилиш щели сте да умилите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умилил щяла съм да съм умилила щяло съм да съм умилило щели сме да сме умилили
2 лице щял си да си умилил щяла си да си умилила щяло си да си умилило щели сте да сте умилили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умилил бих умилила бих умилило бихме умилили
2 лице би умилил би умилила би умилило бихте умилили
3 лице би умилил би умилила би умилило биха умилили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уми-ли уми-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уми-лен
непълен член уми-ле-ния
пълен член уми-ле-ни-ят
женски род уми-ле-на
членувано уми-ле-на-та
среден род уми-ле-но
членувано уми-ле-но-то
множествено число уми-ле-ни
членувано уми-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-лил
непълен член уми-ли-лия
пълен член уми-ли-ли-ят
женски род уми-ли-ла
членувано уми-ли-ла-та
среден род уми-ли-ло
членувано уми-ли-ло-то
множествено число уми-ли-ли
членувано уми-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-лял
женски род уми-ля-ла
среден род уми-ля-ло
множествено число уми-ле-ли