умилило си

Речник на българския език

1. умилило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умилило си е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умилило си е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).