умилило е

Речник на българския език

1. умилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилило е е производна форма на умиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умилило е е производна форма на умиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).