умилен

Речник на българския език

1. умилѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • омелен
  • омилен
  • умелен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уми-лен
непълен член умил-ния
пълен член умил-ни-ят
ж. р. умил-на
членувано умил-на-та
ср. р. умил-но
членувано умил-но-то
мн. ч. умил-ни
членувано умил-ни-те

2. умилен — мин. страд. прич. м. р.

умилен е производна форма на умиля (мин. страд. прич. м. р.).