било съм умилило

Речник на българския език

1. било съм умилило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм умилило е производна форма на умиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).