угнетител

Речник на българския език

угнетѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

угнетѝтелят, угнетѝтеля, мн. угнетѝтели, мн. Мъчител, потисник; тиранин, деспот.

Грешни изписвания (7)

  • огнетител
  • огнетитил
  • огнитител
  • огнититил
  • угнетитил
  • угнитител
  • угнититил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уг-не-ти-тел
непълен член уг-не-ти-те-ля
пълен член уг-не-ти-те-лят
мн.ч. уг-не-ти-те-ли
членувано уг-не-ти-те-ли-те
бройна форма уг-не-ти-те-ли
звателна форма уг-не-ти-те-лю