мъчѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
мъчѝтелят, мъчѝтеля, мн. мъчѝтели, м. Човек, който подлага на мъчения други; изтезател.
прил. мъчѝтелски, мъчѝтелска, мъчѝтелско, мн. мъчѝтелски.
прил. мъчѝтелски, мъчѝтелска, мъчѝтелско, мн. мъчѝтелски.
Грешни изписвания (3)
- мачител
- мачитил
- мъчитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мъ-чи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | мъ-чи-те-ля | |
| пълен член | мъ-чи-те-лят | |
| мн.ч. | мъ-чи-те-ли | |
| членувано | мъ-чи-те-ли-те | |
| бройна форма | мъ-чи-те-ли | |
| звателна форма | мъ-чи-те-лю | |