изтезател

Речник на българския език

изтезател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истезател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-те-за-тел
непълен член из-те-за-те-ля
пълен член из-те-за-те-лят
мн.ч. из-те-за-те-ли
членувано из-те-за-те-ли-те
бройна форма из-те-за-те-ли
звателна форма из-те-за-те-лю