инквизитор

Речник на българския език

инквизѝтор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • енквезитор
  • енквезитур
  • енквизитор
  • енквизитур
  • инквезитор
  • инквезитур
  • инквизитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-к-ви-зи-тор
непълен член ин-к-ви-зи-то-ра
пълен член ин-к-ви-зи-то-рът
мн.ч. ин-к-ви-зи-то-ри
членувано ин-к-ви-зи-то-ри-те
бройна форма ин-к-ви-зи-то-ри
звателна форма ин-к-ви-зи-то-ре