тепегьоз

Речник на българския език

тепегьо̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

прил. неизм. Разг. Нахален, безочлив, безсрамен. Той е тепегьоз. Тепегьоз човек.

Грешни изписвания (4)

  • тепегьос
  • тепигьос
  • типегьос
  • типигьос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-пе-гьоз
непълен член те-пе-гьо-за
пълен член те-пе-гьо-зът
мн.ч. те-пе-гьо-зи
членувано те-пе-гьо-зи-те
бройна форма те-пе-гьо-за
звателна форма