тайфун

Речник на българския език

тайфу̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тайфу̀ни, (два) тайфу̀на, м. Ураган, който обикн. се заражда в Тихия океан, с голяма разрушителна сила.

Грешни изписвания (1)

  • тъйфун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-фун
непълен член тай-фу-на
пълен член тай-фу-нът
мн.ч. тай-фу-ни
членувано тай-фу-ни-те
бройна форма тай-фу-на
звателна форма