стъкмявам

Речник на българския език

стъкмя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

стъкмя̀ваш, несв. и стъкмя̀, св. Разг.
1. Кого, какво. Привеждам в ред; подреждам, стягам. Стъкмихме дрехите за път. Стъкмиха го за празника.
2. Какво. Нагласявам, приготовлявам, правя набързо. Стъкмявам обяд. Ще стъкмим и ние по една статия.

Грешни изписвания (3)

  • стакмявам
  • стакмявъм
  • стъкмявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице стък-мя-вам стък-мя-ва-ме
2 лице стък-мя-ваш стък-мя-ва-те
3 лице стък-мя-ва стък-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице стък-мя-вах стък-мя-вах-ме
2 лице стък-мя-ва стък-мя-вах-те
3 лице стък-мя-ва стък-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице стък-мя-вах стък-мя-вах-ме
2 лице стък-мя-ва-ше стък-мя-вах-те
3 лице стък-мя-ва-ше стък-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стъкмявал съм стъкмявала съм стъкмявало съм стъкмявали сме
2 лице стъкмявал си стъкмявала си стъкмявало си стъкмявали сте
3 лице стъкмявал е стъкмявала е стъкмявало е стъкмявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях стъкмявал бях стъкмявала бях стъкмявало бяхме стъкмявали
2 лице беше стъкмявал беше стъкмявала беше стъкмявало бяхте стъкмявали
3 лице беше стъкмявал беше стъкмявала беше стъкмявало бяха стъкмявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще стъкмявам ще стъкмяваме
2 лице ще стъкмяваш ще стъкмявате
3 лице ще стъкмява ще стъкмяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм стъкмявал ще съм стъкмявала ще съм стъкмявало ще сме стъкмявали
2 лице ще си стъкмявал ще си стъкмявала ще си стъкмявало ще сте стъкмявали
3 лице ще е стъкмявал ще е стъкмявала ще е стъкмявало ще са стъкмявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да стъкмявам щяхме да стъкмяваме
2 лице щеше да стъкмяваш щяхте да стъкмявате
3 лице щеше да стъкмява щяха да стъкмяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм стъкмявал щях да съм стъкмявала щях да съм стъкмявало щяхме да сме стъкмявали
2 лице щеше да си стъкмявал щеше да си стъкмявала щеше да си стъкмявало щяхте да сте стъкмявали
3 лице щеше да е стъкмявал щеше да е стъкмявала щеше да е стъкмявало щяха да са стъкмявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стъкмявал съм стъкмявала съм стъкмявало съм стъкмявали сме
2 лице стъкмявал си стъкмявала си стъкмявало си стъкмявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице стъкмявал съм стъкмявала съм стъкмявало съм стъкмявали сме
2 лице стъкмявал си стъкмявала си стъкмявало си стъкмявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм стъкмявал била съм стъкмявала било съм стъкмявало били сме стъкмявали
2 лице бил си стъкмявал била си стъкмявала било си стъкмявало били сте стъкмявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да стъкмявам щяла съм да стъкмявам щяло съм да стъкмявам щели сме да стъкмяваме
2 лице щял си да стъкмяваш щяла си да стъкмяваш щяло си да стъкмяваш щели сте да стъкмявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм стъкмявал щяла съм да съм стъкмявала щяло съм да съм стъкмявало щели сме да сме стъкмявали
2 лице щял си да си стъкмявал щяла си да си стъкмявала щяло си да си стъкмявало щели сте да сте стъкмявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих стъкмявал бих стъкмявала бих стъкмявало бихме стъкмявали
2 лице би стъкмявал би стъкмявала би стъкмявало бихте стъкмявали
3 лице би стъкмявал би стъкмявала би стъкмявало биха стъкмявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стък-мя-вай стък-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род стък-мя-ван
непълен член стък-мя-ва-ния
пълен член стък-мя-ва-ни-ят
женски род стък-мя-ва-на
членувано стък-мя-ва-на-та
среден род стък-мя-ва-но
членувано стък-мя-ва-но-то
множествено число стък-мя-ва-ни
членувано стък-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стък-мя-вал
непълен член стък-мя-ва-лия
пълен член стък-мя-ва-ли-ят
женски род стък-мя-ва-ла
членувано стък-мя-ва-ла-та
среден род стък-мя-ва-ло
членувано стък-мя-ва-ло-то
множествено число стък-мя-ва-ли
членувано стък-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стък-мя-вал
женски род стък-мя-ва-ла
среден род стък-мя-ва-ло
множествено число стък-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род стък-мя-ващ
непълен член стък-мя-ва-щия
пълен член стък-мя-ва-щи-ят
женски род стък-мя-ва-ща
членувано стък-мя-ва-ща-та
среден род стък-мя-ва-що
членувано стък-мя-ва-що-то
множествено число стък-мя-ва-щи
членувано стък-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

стък-мя-вай-ки