стъкмявал съм

Речник на българския език

1. стъкмявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

стъкмявал съм е производна форма на стъкмявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. стъкмявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

стъкмявал съм е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. стъкмявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

стъкмявал съм е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).