стъкмявало

Речник на българския език

1. стъкмявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъкмявало е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стъкмявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъкмявало е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стъкмявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стъкмявало е производна форма на стъкмявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стъкмявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стъкмявало е производна форма на стъкмявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).