стъкмявал си

Речник на българския език

1. стъкмявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стъкмявал си е производна форма на стъкмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. стъкмявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стъкмявал си е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. стъкмявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

стъкмявал си е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).