стъкмявала

Речник на българския език

1. стъкмявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стъкмявала е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стъкмявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стъкмявала е производна форма на стъкмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стъкмявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стъкмявала е производна форма на стъкмявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. стъкмявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стъкмявала е производна форма на стъкмявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).