спотулям

Речник на българския език

спотулям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спотулъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-ту-лям спо-ту-ля-ме
2 лице спо-ту-ляш спо-ту-ля-те
3 лице спо-ту-ля спо-ту-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-ту-лях спо-ту-лях-ме
2 лице спо-ту-ля спо-ту-лях-те
3 лице спо-ту-ля спо-ту-ля-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-ту-лях спо-ту-лях-ме
2 лице спо-ту-ля-ше спо-ту-лях-те
3 лице спо-ту-ля-ше спо-ту-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулял съм спотуляла съм спотуляло съм спотуляли сме
2 лице спотулял си спотуляла си спотуляло си спотуляли сте
3 лице спотулял е спотуляла е спотуляло е спотуляли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спотулял бях спотуляла бях спотуляло бяхме спотуляли
2 лице беше спотулял беше спотуляла беше спотуляло бяхте спотуляли
3 лице беше спотулял беше спотуляла беше спотуляло бяха спотуляли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спотулям ще спотуляме
2 лице ще спотуляш ще спотуляте
3 лице ще спотуля ще спотулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спотулял ще съм спотуляла ще съм спотуляло ще сме спотуляли
2 лице ще си спотулял ще си спотуляла ще си спотуляло ще сте спотуляли
3 лице ще е спотулял ще е спотуляла ще е спотуляло ще са спотуляли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спотулям щяхме да спотуляме
2 лице щеше да спотуляш щяхте да спотуляте
3 лице щеше да спотуля щяха да спотулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спотулял щях да съм спотуляла щях да съм спотуляло щяхме да сме спотуляли
2 лице щеше да си спотулял щеше да си спотуляла щеше да си спотуляло щяхте да сте спотуляли
3 лице щеше да е спотулял щеше да е спотуляла щеше да е спотуляло щяха да са спотуляли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулял съм спотуляла съм спотуляло съм спотуляли сме
2 лице спотулял си спотуляла си спотуляло си спотуляли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулял съм спотуляла съм спотуляло съм спотуляли сме
2 лице спотулял си спотуляла си спотуляло си спотуляли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спотулял била съм спотуляла било съм спотуляло били сме спотуляли
2 лице бил си спотулял била си спотуляла било си спотуляло били сте спотуляли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спотулям щяла съм да спотулям щяло съм да спотулям щели сме да спотуляме
2 лице щял си да спотуляш щяла си да спотуляш щяло си да спотуляш щели сте да спотуляте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спотулял щяла съм да съм спотуляла щяло съм да съм спотуляло щели сме да сме спотуляли
2 лице щял си да си спотулял щяла си да си спотуляла щяло си да си спотуляло щели сте да сте спотуляли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спотулял бих спотуляла бих спотуляло бихме спотуляли
2 лице би спотулял би спотуляла би спотуляло бихте спотуляли
3 лице би спотулял би спотуляла би спотуляло биха спотуляли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-ту-ляй спо-ту-ляй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лян
непълен член спо-ту-ля-ния
пълен член спо-ту-ля-ни-ят
женски род спо-ту-ля-на
членувано спо-ту-ля-на-та
среден род спо-ту-ля-но
членувано спо-ту-ля-но-то
множествено число спо-ту-ля-ни
членувано спо-ту-ля-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лял
непълен член спо-ту-ля-лия
пълен член спо-ту-ля-ли-ят
женски род спо-ту-ля-ла
членувано спо-ту-ля-ла-та
среден род спо-ту-ля-ло
членувано спо-ту-ля-ло-то
множествено число спо-ту-ля-ли
членувано спо-ту-ля-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лял
женски род спо-ту-ля-ла
среден род спо-ту-ля-ло
множествено число спо-ту-ля-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лящ
непълен член спо-ту-ля-щия
пълен член спо-ту-ля-щи-ят
женски род спо-ту-ля-ща
членувано спо-ту-ля-ща-та
среден род спо-ту-ля-що
членувано спо-ту-ля-що-то
множествено число спо-ту-ля-щи
членувано спо-ту-ля-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спо-ту-ляй-ки