спотулят

Речник на българския език

1. спотулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

спотулят е производна форма на спотулям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

спотулят е производна форма на спотуля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).