спотуля

Речник на българския език

1. спотуля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спотулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-ту-ля спо-ту-лим
2 лице спо-ту-лиш спо-ту-ли-те
3 лице спо-ту-ли спо-ту-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-ту-лих спо-ту-лих-ме
2 лице спо-ту-ли спо-ту-лих-те
3 лице спо-ту-ли спо-ту-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-ту-лех спо-ту-лех-ме
2 лице спо-ту-ле-ше спо-ту-лех-те
3 лице спо-ту-ле-ше спо-ту-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулил съм спотулила съм спотулило съм спотулили сме
2 лице спотулил си спотулила си спотулило си спотулили сте
3 лице спотулил е спотулила е спотулило е спотулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спотулил бях спотулила бях спотулило бяхме спотулили
2 лице беше спотулил беше спотулила беше спотулило бяхте спотулили
3 лице беше спотулил беше спотулила беше спотулило бяха спотулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спотуля ще спотулим
2 лице ще спотулиш ще спотулите
3 лице ще спотули ще спотулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спотулил ще съм спотулила ще съм спотулило ще сме спотулили
2 лице ще си спотулил ще си спотулила ще си спотулило ще сте спотулили
3 лице ще е спотулил ще е спотулила ще е спотулило ще са спотулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спотуля щяхме да спотулим
2 лице щеше да спотулиш щяхте да спотулите
3 лице щеше да спотули щяха да спотулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спотулил щях да съм спотулила щях да съм спотулило щяхме да сме спотулили
2 лице щеше да си спотулил щеше да си спотулила щеше да си спотулило щяхте да сте спотулили
3 лице щеше да е спотулил щеше да е спотулила щеше да е спотулило щяха да са спотулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулел съм спотулела съм спотулело съм спотулели сме
2 лице спотулел си спотулела си спотулело си спотулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулил съм спотулила съм спотулило съм спотулили сме
2 лице спотулил си спотулила си спотулило си спотулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спотулил била съм спотулила било съм спотулило били сме спотулили
2 лице бил си спотулил била си спотулила било си спотулило били сте спотулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спотуля щяла съм да спотуля щяло съм да спотуля щели сме да спотулим
2 лице щял си да спотулиш щяла си да спотулиш щяло си да спотулиш щели сте да спотулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спотулил щяла съм да съм спотулила щяло съм да съм спотулило щели сме да сме спотулили
2 лице щял си да си спотулил щяла си да си спотулила щяло си да си спотулило щели сте да сте спотулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спотулил бих спотулила бих спотулило бихме спотулили
2 лице би спотулил би спотулила би спотулило бихте спотулили
3 лице би спотулил би спотулила би спотулило биха спотулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-ту-ли спо-ту-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лен
непълен член спо-ту-ле-ния
пълен член спо-ту-ле-ни-ят
женски род спо-ту-ле-на
членувано спо-ту-ле-на-та
среден род спо-ту-ле-но
членувано спо-ту-ле-но-то
множествено число спо-ту-ле-ни
членувано спо-ту-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лил
непълен член спо-ту-ли-лия
пълен член спо-ту-ли-ли-ят
женски род спо-ту-ли-ла
членувано спо-ту-ли-ла-та
среден род спо-ту-ли-ло
членувано спо-ту-ли-ло-то
множествено число спо-ту-ли-ли
членувано спо-ту-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ту-лел
женски род спо-ту-ле-ла
среден род спо-ту-ле-ло
множествено число спо-ту-ле-ли

2. спотуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спотуля е производна форма на спотулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. спотуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спотуля е производна форма на спотулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. спотуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спотуля е производна форма на спотулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).