спотулила

Речник на българския език

1. спотулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотулила е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

спотулила е производна форма на спотуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).