било съм спотулило

Речник на българския език

1. било съм спотулило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм спотулило е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).