спотуляло е

Речник на българския език

1. спотуляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло е е производна форма на спотулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотуляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло е е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спотуляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло е е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).