спотуляше

Речник на българския език

1. спотуляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

спотуляше е производна форма на спотулям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. спотуляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

спотуляше е производна форма на спотулям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).