сополивя

Речник на българския език

сополѝвя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сопуливя
  • суполивя
  • супуливя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице со-по-ли-вя со-по-ли-вим
2 лице со-по-ли-виш со-по-ли-ви-те
3 лице со-по-ли-ви со-по-ли-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице со-по-ли-вих со-по-ли-вих-ме
2 лице со-по-ли-ви со-по-ли-вих-те
3 лице со-по-ли-ви со-по-ли-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице со-по-ли-вех со-по-ли-вех-ме
2 лице со-по-ли-ве-ше со-по-ли-вех-те
3 лице со-по-ли-ве-ше со-по-ли-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сополивил съм сополивила съм сополивило съм сополивили сме
2 лице сополивил си сополивила си сополивило си сополивили сте
3 лице сополивил е сополивила е сополивило е сополивили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сополивил бях сополивила бях сополивило бяхме сополивили
2 лице беше сополивил беше сополивила беше сополивило бяхте сополивили
3 лице беше сополивил беше сополивила беше сополивило бяха сополивили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сополивя ще сополивим
2 лице ще сополивиш ще сополивите
3 лице ще сополиви ще сополивят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сополивил ще съм сополивила ще съм сополивило ще сме сополивили
2 лице ще си сополивил ще си сополивила ще си сополивило ще сте сополивили
3 лице ще е сополивил ще е сополивила ще е сополивило ще са сополивили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сополивя щяхме да сополивим
2 лице щеше да сополивиш щяхте да сополивите
3 лице щеше да сополиви щяха да сополивят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сополивил щях да съм сополивила щях да съм сополивило щяхме да сме сополивили
2 лице щеше да си сополивил щеше да си сополивила щеше да си сополивило щяхте да сте сополивили
3 лице щеше да е сополивил щеше да е сополивила щеше да е сополивило щяха да са сополивили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сополивел съм сополивела съм сополивело съм сополивели сме
2 лице сополивел си сополивела си сополивело си сополивели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сополивил съм сополивила съм сополивило съм сополивили сме
2 лице сополивил си сополивила си сополивило си сополивили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сополивил била съм сополивила било съм сополивило били сме сополивили
2 лице бил си сополивил била си сополивила било си сополивило били сте сополивили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сополивя щяла съм да сополивя щяло съм да сополивя щели сме да сополивим
2 лице щял си да сополивиш щяла си да сополивиш щяло си да сополивиш щели сте да сополивите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сополивил щяла съм да съм сополивила щяло съм да съм сополивило щели сме да сме сополивили
2 лице щял си да си сополивил щяла си да си сополивила щяло си да си сополивило щели сте да сте сополивили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сополивил бих сополивила бих сополивило бихме сополивили
2 лице би сополивил би сополивила би сополивило бихте сополивили
3 лице би сополивил би сополивила би сополивило биха сополивили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
со-по-ли-ви со-по-ли-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род со-по-ли-вен
непълен член со-по-ли-ве-ния
пълен член со-по-ли-ве-ни-ят
женски род со-по-ли-ве-на
членувано со-по-ли-ве-на-та
среден род со-по-ли-ве-но
членувано со-по-ли-ве-но-то
множествено число со-по-ли-ве-ни
членувано со-по-ли-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род со-по-ли-вил
непълен член со-по-ли-ви-лия
пълен член со-по-ли-ви-ли-ят
женски род со-по-ли-ви-ла
членувано со-по-ли-ви-ла-та
среден род со-по-ли-ви-ло
членувано со-по-ли-ви-ло-то
множествено число со-по-ли-ви-ли
членувано со-по-ли-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род со-по-ли-вел
женски род со-по-ли-ве-ла
среден род со-по-ли-ве-ло
множествено число со-по-ли-ве-ли