щял съм да сополивя

Речник на българския език

1. щял съм да сополивя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да сополивя е производна форма на сополивя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).