сополивил съм

Речник на българския език

1. сополивил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сополивил съм е производна форма на сополивя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сополивил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сополивил съм е производна форма на сополивя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).