бил съм сополивил

Речник на българския език

1. бил съм сополивил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм сополивил е производна форма на сополивя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).