сломя

Речник на българския език

сломя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

сломиш, мин. св. сломих, мин. прич. сломил, св.вж. сломявам.

Грешни изписвания (4)

  • сломйа
  • сломйъ
  • слумйа
  • слумйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сло-мя сло-мим
2 лице сло-миш сло-ми-те
3 лице сло-ми сло-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сло-мих сло-мих-ме
2 лице сло-ми сло-мих-те
3 лице сло-ми сло-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сло-мях сло-мях-ме
2 лице сло-ме-ше сло-мях-те
3 лице сло-ме-ше сло-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сломил съм сломила съм сломило съм сломили сме
2 лице сломил си сломила си сломило си сломили сте
3 лице сломил е сломила е сломило е сломили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сломил бях сломила бях сломило бяхме сломили
2 лице беше сломил беше сломила беше сломило бяхте сломили
3 лице беше сломил беше сломила беше сломило бяха сломили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сломя ще сломим
2 лице ще сломиш ще сломите
3 лице ще сломи ще сломят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сломил ще съм сломила ще съм сломило ще сме сломили
2 лице ще си сломил ще си сломила ще си сломило ще сте сломили
3 лице ще е сломил ще е сломила ще е сломило ще са сломили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сломя щяхме да сломим
2 лице щеше да сломиш щяхте да сломите
3 лице щеше да сломи щяха да сломят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сломил щях да съм сломила щях да съм сломило щяхме да сме сломили
2 лице щеше да си сломил щеше да си сломила щеше да си сломило щяхте да сте сломили
3 лице щеше да е сломил щеше да е сломила щеше да е сломило щяха да са сломили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сломял съм сломяла съм сломяло съм сломели сме
2 лице сломял си сломяла си сломяло си сломели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сломил съм сломила съм сломило съм сломили сме
2 лице сломил си сломила си сломило си сломили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сломил била съм сломила било съм сломило били сме сломили
2 лице бил си сломил била си сломила било си сломило били сте сломили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сломя щяла съм да сломя щяло съм да сломя щели сме да сломим
2 лице щял си да сломиш щяла си да сломиш щяло си да сломиш щели сте да сломите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сломил щяла съм да съм сломила щяло съм да съм сломило щели сме да сме сломили
2 лице щял си да си сломил щяла си да си сломила щяло си да си сломило щели сте да сте сломили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сломил бих сломила бих сломило бихме сломили
2 лице би сломил би сломила би сломило бихте сломили
3 лице би сломил би сломила би сломило биха сломили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сло-ми сло-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сло-мен
непълен член сло-ме-ния
пълен член сло-ме-ни-ят
женски род сло-ме-на
членувано сло-ме-на-та
среден род сло-ме-но
членувано сло-ме-но-то
множествено число сло-ме-ни
членувано сло-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сло-мил
непълен член сло-ми-лия
пълен член сло-ми-ли-ят
женски род сло-ми-ла
членувано сло-ми-ла-та
среден род сло-ми-ло
членувано сло-ми-ло-то
множествено число сло-ми-ли
членувано сло-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сло-мял
женски род сло-мя-ла
среден род сло-мя-ло
множествено число сло-ме-ли