сломил

Речник на българския език

1. сломил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сломил е производна форма на сломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сломил — мин. деят. св. прич. м. р.

сломил е производна форма на сломя (мин. деят. св. прич. м. р.).