сломели

Речник на българския език

1. сломели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сломели е производна форма на сломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сломели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сломели е производна форма на сломя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).