сломил съм

Речник на българския език

1. сломил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сломил съм е производна форма на сломя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сломил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сломил съм е производна форма на сломя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).