сломила

Речник на българския език

1. сломила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сломила е производна форма на сломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сломила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сломила е производна форма на сломя (мин. деят. св. прич. ж. р.).