себелю̀бец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. себелюбци, м. Човек, който обича само себе си; егоист.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- себелюбиц
- себилюбец
- себилюбиц
- сибелюбец
- сибелюбиц
- сибилюбец
- сибилюбиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | се-бе-лю-бец | |
|---|---|---|
| непълен член | се-бе-лю-бе-ца | |
| пълен член | се-бе-лю-бе-цът | |
| мн.ч. | се-бе-люб-ци | |
| членувано | се-бе-люб-ци-те | |
| бройна форма | се-бе-люб-ци | |
| звателна форма | се-бе-лю-бе-цо | |