ръченик

Речник на българския език

ръченѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни.

Грешни изписвания (3)

  • раченик
  • рачиник
  • ръчиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-че-ник
непълен член ръ-че-ни-ка
пълен член ръ-че-ни-кът
мн.ч. ръ-че-ни-ци
членувано ръ-че-ни-ци-те
бройна форма ръ-че-ни-ка
звателна форма