пешкир

Речник на българския език

пешкѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пешкѝри, (два) пешкѝра, м. Разг. Кърпа за избърсване на лице и ръце.
Опирам/отнасям пешкира. — Понасям последиците от нещо, обикновено вместо друг.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пишкир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пеш-кир
непълен член пеш-ки-ра
пълен член пеш-ки-рът
мн.ч. пеш-ки-ри
членувано пеш-ки-ри-те
бройна форма пеш-ки-ра
звателна форма