ръмя

Речник на българския език

ръмя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

ръмиш, мин. св. ръмях, мин. прич. ръмял, несв. Само в трето лице или безл. Вали леко на дребни капчици. Дъждът ръми. Ръми.

Грешни изписвания (4)

  • рамйа
  • рамйъ
  • ръмйа
  • ръмйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ръ-мя ръ-мим
2 лице ръ-миш ръ-ми-те
3 лице ръ-ми ръ-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ръ-мих ръ-мих-ме
2 лице ръ-ми ръ-мих-те
3 лице ръ-ми ръ-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ръ-мях ръ-мях-ме
2 лице ръ-ме-ше ръ-мях-те
3 лице ръ-ме-ше ръ-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ръмил съм ръмила съм ръмило съм ръмили сме
2 лице ръмил си ръмила си ръмило си ръмили сте
3 лице ръмил е ръмила е ръмило е ръмили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ръмил бях ръмила бях ръмило бяхме ръмили
2 лице беше ръмил беше ръмила беше ръмило бяхте ръмили
3 лице беше ръмил беше ръмила беше ръмило бяха ръмили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ръмя ще ръмим
2 лице ще ръмиш ще ръмите
3 лице ще ръми ще ръмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ръмил ще съм ръмила ще съм ръмило ще сме ръмили
2 лице ще си ръмил ще си ръмила ще си ръмило ще сте ръмили
3 лице ще е ръмил ще е ръмила ще е ръмило ще са ръмили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ръмя щяхме да ръмим
2 лице щеше да ръмиш щяхте да ръмите
3 лице щеше да ръми щяха да ръмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ръмил щях да съм ръмила щях да съм ръмило щяхме да сме ръмили
2 лице щеше да си ръмил щеше да си ръмила щеше да си ръмило щяхте да сте ръмили
3 лице щеше да е ръмил щеше да е ръмила щеше да е ръмило щяха да са ръмили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ръмял съм ръмяла съм ръмяло съм ръмели сме
2 лице ръмял си ръмяла си ръмяло си ръмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ръмил съм ръмила съм ръмило съм ръмили сме
2 лице ръмил си ръмила си ръмило си ръмили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ръмил била съм ръмила било съм ръмило били сме ръмили
2 лице бил си ръмил била си ръмила било си ръмило били сте ръмили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ръмя щяла съм да ръмя щяло съм да ръмя щели сме да ръмим
2 лице щял си да ръмиш щяла си да ръмиш щяло си да ръмиш щели сте да ръмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ръмил щяла съм да съм ръмила щяло съм да съм ръмило щели сме да сме ръмили
2 лице щял си да си ръмил щяла си да си ръмила щяло си да си ръмило щели сте да сте ръмили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ръмил бих ръмила бих ръмило бихме ръмили
2 лице би ръмил би ръмила би ръмило бихте ръмили
3 лице би ръмил би ръмила би ръмило биха ръмили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ръ-ми ръ-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ръ-мил
непълен член ръ-ми-лия
пълен член ръ-ми-ли-ят
женски род ръ-ми-ла
членувано ръ-ми-ла-та
среден род ръ-ми-ло
членувано ръ-ми-ло-то
множествено число ръ-ми-ли
членувано ръ-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ръ-мял
женски род ръ-мя-ла
среден род ръ-мя-ло
множествено число ръ-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ръ-мящ
непълен член ръ-мя-щия
пълен член ръ-мя-щи-ят
женски род ръ-мя-ща
членувано ръ-мя-ща-та
среден род ръ-мя-що
членувано ръ-мя-що-то
множествено число ръ-мя-щи
членувано ръ-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ръ-мей-ки