ръмил съм

Речник на българския език

1. ръмил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ръмил съм е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ръмил съм е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).