ръмели

Речник на българския език

1. ръмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ръмели е производна форма на ръмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ръмели е производна форма на ръмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).