ръмила съм

Речник на българския език

1. ръмила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ръмила съм е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръмила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ръмила съм е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).