ръмил е

Речник на българския език

1. ръмил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмил е е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмил е е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).