разточа

Речник на българския език

разто̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

разточиш, мин. св. разточих, мин. прич. разточил, св.вж. разточвам.

Грешни изписвания (3)

  • разточъ
  • ръзточа
  • ръзточъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-то-ча раз-то-чим
2 лице раз-то-чиш раз-то-чи-те
3 лице раз-то-чи раз-то-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-то-чих раз-то-чих-ме
2 лице раз-то-чи раз-то-чих-те
3 лице раз-то-чи раз-то-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-то-чех раз-то-чех-ме
2 лице раз-то-че-ше раз-то-чех-те
3 лице раз-то-че-ше раз-то-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточил съм разточила съм разточило съм разточили сме
2 лице разточил си разточила си разточило си разточили сте
3 лице разточил е разточила е разточило е разточили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разточил бях разточила бях разточило бяхме разточили
2 лице беше разточил беше разточила беше разточило бяхте разточили
3 лице беше разточил беше разточила беше разточило бяха разточили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разточа ще разточим
2 лице ще разточиш ще разточите
3 лице ще разточи ще разточат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разточил ще съм разточила ще съм разточило ще сме разточили
2 лице ще си разточил ще си разточила ще си разточило ще сте разточили
3 лице ще е разточил ще е разточила ще е разточило ще са разточили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разточа щяхме да разточим
2 лице щеше да разточиш щяхте да разточите
3 лице щеше да разточи щяха да разточат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разточил щях да съм разточила щях да съм разточило щяхме да сме разточили
2 лице щеше да си разточил щеше да си разточила щеше да си разточило щяхте да сте разточили
3 лице щеше да е разточил щеше да е разточила щеше да е разточило щяха да са разточили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточел съм разточела съм разточело съм разточели сме
2 лице разточел си разточела си разточело си разточели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разточил съм разточила съм разточило съм разточили сме
2 лице разточил си разточила си разточило си разточили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разточил била съм разточила било съм разточило били сме разточили
2 лице бил си разточил била си разточила било си разточило били сте разточили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разточа щяла съм да разточа щяло съм да разточа щели сме да разточим
2 лице щял си да разточиш щяла си да разточиш щяло си да разточиш щели сте да разточите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разточил щяла съм да съм разточила щяло съм да съм разточило щели сме да сме разточили
2 лице щял си да си разточил щяла си да си разточила щяло си да си разточило щели сте да сте разточили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разточил бих разточила бих разточило бихме разточили
2 лице би разточил би разточила би разточило бихте разточили
3 лице би разточил би разточила би разточило биха разточили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-то-чи раз-то-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-то-чен
непълен член раз-то-че-ния
пълен член раз-то-че-ни-ят
женски род раз-то-че-на
членувано раз-то-че-на-та
среден род раз-то-че-но
членувано раз-то-че-но-то
множествено число раз-то-че-ни
членувано раз-то-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-то-чил
непълен член раз-то-чи-лия
пълен член раз-то-чи-ли-ят
женски род раз-то-чи-ла
членувано раз-то-чи-ла-та
среден род раз-то-чи-ло
членувано раз-то-чи-ло-то
множествено число раз-то-чи-ли
членувано раз-то-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-то-чел
женски род раз-то-че-ла
среден род раз-то-че-ло
множествено число раз-то-че-ли