разточило

Речник на българския език

1. разточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разточило е производна форма на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разточило е производна форма на разточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).