разточил съм

Речник на българския език

1. разточил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разточил съм е производна форма на разточа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разточил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разточил съм е производна форма на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).