разточил е

Речник на българския език

1. разточил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разточил е е производна форма на разточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разточил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разточил е е производна форма на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).