разточел

Речник на българския език

1. разточел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разточел е производна форма на разточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разточел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разточел е производна форма на разточа (мин. деят. несв. прич. м. р.).