разслоя

Речник на българския език

разслоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

разслоиш, мин. св. разслоих, мин. прич. разслоил, св.вж. разслоявам.

Грешни изписвания (18)

  • раслоъ
  • раслоя
  • разслойа
  • разслойъ
  • разслуйа
  • разслуйъ
  • раслойа
  • раслойъ
  • раслуйа
  • раслуйъ
  • ръзслойа
  • ръзслойъ
  • ръзслуйа
  • ръзслуйъ
  • ръслойа
  • ръслойъ
  • ръслуйа
  • ръслуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-слоя раз-сло-им
2 лице раз-сло-иш раз-сло-и-те
3 лице раз-слои раз-сло-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-сло-их раз-сло-их-ме
2 лице раз-слои раз-сло-их-те
3 лице раз-слои раз-сло-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-сло-ях раз-сло-ях-ме
2 лице раз-сло-е-ше раз-сло-ях-те
3 лице раз-сло-е-ше раз-сло-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разслоил съм разслоила съм разслоило съм разслоили сме
2 лице разслоил си разслоила си разслоило си разслоили сте
3 лице разслоил е разслоила е разслоило е разслоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разслоил бях разслоила бях разслоило бяхме разслоили
2 лице беше разслоил беше разслоила беше разслоило бяхте разслоили
3 лице беше разслоил беше разслоила беше разслоило бяха разслоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разслоя ще разслоим
2 лице ще разслоиш ще разслоите
3 лице ще разслои ще разслоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разслоил ще съм разслоила ще съм разслоило ще сме разслоили
2 лице ще си разслоил ще си разслоила ще си разслоило ще сте разслоили
3 лице ще е разслоил ще е разслоила ще е разслоило ще са разслоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разслоя щяхме да разслоим
2 лице щеше да разслоиш щяхте да разслоите
3 лице щеше да разслои щяха да разслоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разслоил щях да съм разслоила щях да съм разслоило щяхме да сме разслоили
2 лице щеше да си разслоил щеше да си разслоила щеше да си разслоило щяхте да сте разслоили
3 лице щеше да е разслоил щеше да е разслоила щеше да е разслоило щяха да са разслоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разслоял съм разслояла съм разслояло съм разслоели сме
2 лице разслоял си разслояла си разслояло си разслоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разслоил съм разслоила съм разслоило съм разслоили сме
2 лице разслоил си разслоила си разслоило си разслоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разслоил била съм разслоила било съм разслоило били сме разслоили
2 лице бил си разслоил била си разслоила било си разслоило били сте разслоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разслоя щяла съм да разслоя щяло съм да разслоя щели сме да разслоим
2 лице щял си да разслоиш щяла си да разслоиш щяло си да разслоиш щели сте да разслоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разслоил щяла съм да съм разслоила щяло съм да съм разслоило щели сме да сме разслоили
2 лице щял си да си разслоил щяла си да си разслоила щяло си да си разслоило щели сте да сте разслоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разслоил бих разслоила бих разслоило бихме разслоили
2 лице би разслоил би разслоила би разслоило бихте разслоили
3 лице би разслоил би разслоила би разслоило биха разслоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-слой раз-слой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-сло-ен
непълен член раз-сло-е-ния
пълен член раз-сло-е-ни-ят
женски род раз-сло-е-на
членувано раз-сло-е-на-та
среден род раз-сло-е-но
членувано раз-сло-е-но-то
множествено число раз-сло-е-ни
членувано раз-сло-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-сло-ил
непълен член раз-сло-и-лия
пълен член раз-сло-и-ли-ят
женски род раз-сло-и-ла
членувано раз-сло-и-ла-та
среден род раз-сло-и-ло
членувано раз-сло-и-ло-то
множествено число раз-сло-и-ли
членувано раз-сло-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-сло-ял
женски род раз-сло-я-ла
среден род раз-сло-я-ло
множествено число раз-сло-е-ли